Най-необразовани и бедни в Люлин и Надежда
IT фирмите в София избират регион “Младост ”, архитекти и инженери са съсредоточени в “Лозенец ”, а юридически, счетоводни и туристически компании - в “Триадица ”. Това демонстрират данните от изследване на общинската самодейност “Визия за София ”, което преглежда икономическите профили на 24-те столични региона.
Според него “Младост ” е с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за София и растеж от 82% за интервала 2010 – 2016 година Причините са бурното строителство и подновяването на инфраструктурата, които притеглят бизнеси, които водят със себе си и население със доста по-високи персонални приходи.
В дъното е регион “Люлин ”, който образува едвам 2% от приходите на столичните компании. Там има и 27% спад по отношение на 2010 година, който подрежда “Люлин ” измежду последните по равнища на приходи на физическите лица. Затова специалистите предлагат да има специфична тактика за региона.
“Младост ” е отпред и по най-висока успеваемост на фирмите, измерена посредством приходите, генерирани от един чиновник. След него са “Лозенец ” и “Триадица ”. Западните и крайградските региони и Студентски град са по-назад поради огромния брой студенти и компании, занимаващи се с търговия и услуги, а те са с ниска добавена стойност.
117 161 са фирмите в София. Най-много са в “Триадица ”, “Лозенец ”, “Красно село ”, “Младост ” и “Средец ”.
30% от компаниите са в бранш търговия и ремонт на коли, 20% са в професионални действия и научни проучвания, а 8% се занимават с недвижими парцели.
Първият бранш с експортен капацитет е на четвърто място със 7%. Това са компании в областта на осведомителните технологии и услуги, производството на филми и телевизионни излъчвания, звукозапис и музика, издателска активност и други
15% от столичните компании са в браншове с висок експортен капацитет и притеглят капитал от интернационалните пазари. Те развиват активност в “Лозенец ”, “Младост ”, “Средец ”, “Оборище ” и “Възраждане ”. Причините столицата да е с толкоз ниски равнища на експортен капацитет е, че производствата са отвън територията на града, пишат специалистите.
Част от проучването демонстрира и демографската картина по региони, като се базира на последното национално броене и обновените данни на Национален статистически институт от 2016 година Така “Люлин ”, “Младост ” и “Студентски ” са на челните места по най-голямо население. В трите региона живеят близо 1/4 от жителите на София.
Най-ниско Образованите столичани са в “Кремиковци ” и “Нови Искър ” В първия висшистите са едвам 5%, а във втория - 6%.
Изследването регистрира ясно разграничаване сред централните и югоизточните квартали, в които броят на висшистите надминава междинното за столицата, и северозападните региони - “Люлин ”, “Красна поляна ”, “Надежда ” и “Връбница ”, в които са съсредоточени главно поданици със приблизително обучение.
Логично регионите “Студентски ”, “Средец ” и “Слатина ” водят по централизация на висши образователни заведения. С най-вече учебни заведения са “Витоша ”, “Триадица ” и “Възраждане ”. Най-много паралелки на гражданин се падат в “Средец ”, “Възраждане ” и “Оборище ”. Професионални гимназии са ситуирани в 13 региона, като най-вече са в “Лозенец ”, “Възраждане ”, “Триадица ”, “Изгрев ” и “Илинден ”. Нито една професионална гимназия няма в “Люлин ”, “Подуяне ”, “Нови Искър ” и други Експертите показват, че в региони с ниски приходи и огромен брой население, като “Красно село ” и “Люлин ”, няма професионални гимназии.
В 24-те региона делът на стопански дейните хора на възраст 15-64 година варира от 42,4 до 77,9%. С най-голям дял са “Младост ”, “Изгрев ”, “Възраждане ”, “Красно село ” и “Триадица ”. На опашката се подреждат “Студентски ” - поради огромния брой студенти, “Средец ” и “Красна поляна ”.
Най-много безработни са регистрирани в “Кремиковци ”, “Люлин ” и “Връбница ” Най-работещи са жителите на “Изгрев ”, “Лозенец ” и “Триадица ”.
Изследването прави разбор и съгласно приходите на популацията. За сравнението са употребени данни от Националната организация по приходите. Според тях най-високи приходи имат живеещите в “Триадица ”, “Лозенец ” и “Средец ”. Там те са с 38% по-високи от междинния приход за столицата
След тях се подреждат “Оборище ”, “Красно село ”, “Младост ” и “Студентски ”. Най-ниски приходи имат живеещите в “Надежда ” и “Нови Искър ” - с 31% под междинното за София, следвани от “Подуяне ” и “Кремиковци ” - с 25%, и “Люлин ”, “Връбница ” и “Илинден ” - с 23%.
Изследването прави съпоставяне и по един образцов знак за икономическо богатство - притежанието на автомобил.
По него отпред с най-вече регистрирани коли се подреждат регионите “Младост ”, “Триадица ”, “Средец ” и “Люлин ”. Най-малко коли имат живеещите в крайните региони и в “Студентски ”. По този индикатор, включвайки и гъстотата на популацията, отпред излиза “Възраждане ” с 1,1 кола на гражданин
Над междинното равнище са “Кремиковци ”, “Младост ”, “Подуяне ” и “Искър ”, а минимум коли на гражданин се регистрират в “Студентски ” - приблизително по 0,17 автомобила на човек.
standartnews.com
Според него “Младост ” е с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за София и растеж от 82% за интервала 2010 – 2016 година Причините са бурното строителство и подновяването на инфраструктурата, които притеглят бизнеси, които водят със себе си и население със доста по-високи персонални приходи.
В дъното е регион “Люлин ”, който образува едвам 2% от приходите на столичните компании. Там има и 27% спад по отношение на 2010 година, който подрежда “Люлин ” измежду последните по равнища на приходи на физическите лица. Затова специалистите предлагат да има специфична тактика за региона.
“Младост ” е отпред и по най-висока успеваемост на фирмите, измерена посредством приходите, генерирани от един чиновник. След него са “Лозенец ” и “Триадица ”. Западните и крайградските региони и Студентски град са по-назад поради огромния брой студенти и компании, занимаващи се с търговия и услуги, а те са с ниска добавена стойност.
117 161 са фирмите в София. Най-много са в “Триадица ”, “Лозенец ”, “Красно село ”, “Младост ” и “Средец ”.
30% от компаниите са в бранш търговия и ремонт на коли, 20% са в професионални действия и научни проучвания, а 8% се занимават с недвижими парцели.
Първият бранш с експортен капацитет е на четвърто място със 7%. Това са компании в областта на осведомителните технологии и услуги, производството на филми и телевизионни излъчвания, звукозапис и музика, издателска активност и други
15% от столичните компании са в браншове с висок експортен капацитет и притеглят капитал от интернационалните пазари. Те развиват активност в “Лозенец ”, “Младост ”, “Средец ”, “Оборище ” и “Възраждане ”. Причините столицата да е с толкоз ниски равнища на експортен капацитет е, че производствата са отвън територията на града, пишат специалистите.
Част от проучването демонстрира и демографската картина по региони, като се базира на последното национално броене и обновените данни на Национален статистически институт от 2016 година Така “Люлин ”, “Младост ” и “Студентски ” са на челните места по най-голямо население. В трите региона живеят близо 1/4 от жителите на София.
Най-ниско Образованите столичани са в “Кремиковци ” и “Нови Искър ” В първия висшистите са едвам 5%, а във втория - 6%.
Изследването регистрира ясно разграничаване сред централните и югоизточните квартали, в които броят на висшистите надминава междинното за столицата, и северозападните региони - “Люлин ”, “Красна поляна ”, “Надежда ” и “Връбница ”, в които са съсредоточени главно поданици със приблизително обучение.
Логично регионите “Студентски ”, “Средец ” и “Слатина ” водят по централизация на висши образователни заведения. С най-вече учебни заведения са “Витоша ”, “Триадица ” и “Възраждане ”. Най-много паралелки на гражданин се падат в “Средец ”, “Възраждане ” и “Оборище ”. Професионални гимназии са ситуирани в 13 региона, като най-вече са в “Лозенец ”, “Възраждане ”, “Триадица ”, “Изгрев ” и “Илинден ”. Нито една професионална гимназия няма в “Люлин ”, “Подуяне ”, “Нови Искър ” и други Експертите показват, че в региони с ниски приходи и огромен брой население, като “Красно село ” и “Люлин ”, няма професионални гимназии.
В 24-те региона делът на стопански дейните хора на възраст 15-64 година варира от 42,4 до 77,9%. С най-голям дял са “Младост ”, “Изгрев ”, “Възраждане ”, “Красно село ” и “Триадица ”. На опашката се подреждат “Студентски ” - поради огромния брой студенти, “Средец ” и “Красна поляна ”.
Най-много безработни са регистрирани в “Кремиковци ”, “Люлин ” и “Връбница ” Най-работещи са жителите на “Изгрев ”, “Лозенец ” и “Триадица ”.
Изследването прави разбор и съгласно приходите на популацията. За сравнението са употребени данни от Националната организация по приходите. Според тях най-високи приходи имат живеещите в “Триадица ”, “Лозенец ” и “Средец ”. Там те са с 38% по-високи от междинния приход за столицата
След тях се подреждат “Оборище ”, “Красно село ”, “Младост ” и “Студентски ”. Най-ниски приходи имат живеещите в “Надежда ” и “Нови Искър ” - с 31% под междинното за София, следвани от “Подуяне ” и “Кремиковци ” - с 25%, и “Люлин ”, “Връбница ” и “Илинден ” - с 23%.
Изследването прави съпоставяне и по един образцов знак за икономическо богатство - притежанието на автомобил.
По него отпред с най-вече регистрирани коли се подреждат регионите “Младост ”, “Триадица ”, “Средец ” и “Люлин ”. Най-малко коли имат живеещите в крайните региони и в “Студентски ”. По този индикатор, включвайки и гъстотата на популацията, отпред излиза “Възраждане ” с 1,1 кола на гражданин
Над междинното равнище са “Кремиковци ”, “Младост ”, “Подуяне ” и “Искър ”, а минимум коли на гражданин се регистрират в “Студентски ” - приблизително по 0,17 автомобила на човек.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ